Гледайте "Чуй Петела" - игрален филм за Чуйпетлово

Бит, фолклор и порядки от региона увековечени в игрални филми на местен творец

Землякът и един от най-добрите български поети на 20-ти век Константин Павлов, роден в изселеното село Попово (между язовир Студена и Кладница) и живял дълги години в село Студена е и сценарист на два игрални филма, свързани с живота в Югозападна Витоша.

Повече от 25 години преди чуждестранните кинопродукции да харесат язовира и западните склонове на Витоша за филми като "Спартак", "Цезар", "Спокойното езеро 2" и "Конан варваринът" Студия за игрални филми "Бояна" прави филмите "Чуй петела", посветен на живота в село Чупетлово, и "Спомен за близначката", посветен на живота в село Попово (Джегал, Чекало) в периода около Втората световна война.

"Чуй петела" е разказ за съдбата на Дедо Тоше (Николай Бинев) от Чупетлово. Започващ като комедия с еротични подмятания на група чуйпетловски дядовци, филмът навлиза във фаза на задълбочени философски размисли и равносметка на живота на даскал Тоше. Сякаш неусетно сюжетът прераства в личностна драма, за това че синът му не е от него, а жена му (Невена Коканова) му е изневерила преди десетилетия. Съчетано с чуството за вина и гузната съвест на Тоше Любенов Тренов за това, че е изоставил на гибел две момчета преди години, всичко това довежда до това Бай Тоше да сложи край на живота си.

Интересно ще е да се видят картини от селото от 70-те години на миналия век и да се проучи дали те са автентични и дали ще разпознаем в лицето на главните герои истински персонажи. Във филма се цитират и истински местности, добре познати на местните - Врелото между Боснек и Крапец, нивите до река Жедна. Ще видите евентуално и красивите възвишения опасващи Чупетлово - китното Витошко село на 1300 метра надморска височина.
Режисьор е Стефан Димитров, а в главните роли са артистите Николай Бинев, Невена Коканова, Никола Тодев, Иван Янчев и други.

Филмът е сниман през 1978 година и е с продържителност 80 минути. Рюбопитно е, че първото шосе до селото е било прокарано през 1972 година, а електричеството е от 1977 година.

Днес селото е едно от обезлюдяващите в Софийско и Пернишко. Тази творба от края на 70-те години на миналия век сякаш отбелязва започващия залез на самобитния фолклорен изглед на селото. Пропуска обаче да загатне, че Чуйпетлово ще се превърне в една от най-привлекателните вилни зони в Западна България.

Нека обаче видим началото на Филма, в което Чупетловските старци разказват легендата за произхода на името на селото:

"- Нашето село се казва Чуйпетльово. Произлиза от възклицанието "Чуй петела!"
Пръв е започнал да говори дядо Тоше даскалът. Той има дълъг белег по цялото протежение на лявата буза. Останалите последователно се намесват. Тонът е спокоен, информативен. През цялото време погледите им не се отместват от "нас", сякаш търсят потвърждение и одобрение на казаното.
И така - един след друг, на къси фрази, взаимно допълвайки се, разказват за селото.
- ... Обаче ние не му викаме ЧУЙпетльово, а Чупетлово, защото е по-лесно за изговаряне. ЧУ-ПЕТ-ЛО-ВО, а не ЧУЙ-ПЕТ-ЛЬО-ВО!
- Гражданите му викат Чуйпетльово...
Това е без значение. Важното е, че някога, през една тъмна нощ, някакъв турчин се загубил в планината...
- Не е бил турчин...
- Добре де, чужденец някакъв...
- Излязла и буря голяма...
- Оня щял да загине...
От транзистора се чува предварителният сигнал за точно време.
- Точно тогава обаче...
В момента, когато гонгът на радиото удря, отвън се разнася кукуригане.
Старците трепват, извиват глави в посока на кукуригането.
- Първи петел! Давай по-бързо! - почти извиква дядо Тоше.
И ритъмът на разказването става по-бърз.
- Точно тогава се чуло кукуригане.
- "Чуй петела!" - извикал чужденецът. - Спасени сме!
- Значи, не е бил един, а са били двама, щом оня е извикал "Чуй петела!" Иначе щеше да си го помисля само, а не да вика...
- Това е било много, много отдавна. Отново се разнася кукуригане.
- Втори петел! Давай по-бързо! Старците се разбързват съвсем.
- Така произлязло името на селото...
- От кукуригането...
- От "Чуй петела!", дето извикал оня...
- А сега сме само старци...
- За семе не ставаме...
- Загива селото... Чупетлово загива!
Трети петел пропява."

Пълен текст на сценария можете да прочетете от тук:
Част I Част II Част III

Гледайте целия филм (не забравяйте да кликнете за цял екран):

"Спомен за близначката"

Другият филм, свързан с Югозападна Витоша е този за селото, което вече не съществува на картата, но всяка година неговите наследници провеждат събор близо до Язовира, където то се е намирало едно време и се опитват да възстановят имотите си там - Попово. То е едно от селата, чието име най-често е било сменяно - първоначално се е казвало Сръбски самоков, тъй като местният самоков се е разработвал от пришълци от Сърбия. По време на Балканските войни, обаче, местните направили подписка и махнали името на вражеската ни съседка. Тогава върнали старото име на селото, но в български вариант - Попово. През турското робство селото се е казвало Джегал (от "джегал" - поп) или както авторът на филма Константин Павлов го нарича - Чекало.
"Спомен за близначката" е драма създадена през 1976. В гравните роли отново са известни артисти - Невена Коканова, Емилия Радева, Никола Тодев, Лъчезар Цочев, Григор Вачков и други. Филмът разкрима един много характерен период за Югозападна Витоша по време на бомбардировките над София, когато жителите на столицата се спасяват в околните села. Семейството на 15-годишния Виктор също е евакуирано село Чекало (Попово). Момчето познава хората тук, защото и досега всяко лято си е прекарвал ваканциите на село. Големият род на дядо Тоше, комунистът Първан, известният софийски журналист на фашистки вестник, циганите, селският идиот Боко и Невена – неизлечимо болната красива жена, която е дошла да умре в усамотение - всички те са част от обкръжението в Попово. Всичко това Виктор си спомня след 30 години, когато може да разсъждава за понятия като смърт и възмездие, смърт и безсмъртие, а събитията, които са се случили, са оказали въздействие върху живота на поколения напред...
Завършекът на филма е посветен на идването на партизаните и Съветската армия в селото. На тези събития е придадена силата, характерна за клишето на времето. С това започват големите промени за Попово. Уви, няколко години след 9ти Септември 1944 година, хората са изселени под предлог строителството на язовир Студена. Сбед построяването на язовира, на територията на селото е построена правителствена ловна резиденция днес Държавно Дивечовъдно Стопанство "Витошко".
За разлика от другия филм на Константин Павлов за Югозападна Витоша "Чуй петела", в този не могат да бъдат разпознати автентични сгради и гледки от Попово. По времето на снимките през 1976 година тези територии са били непристъпни и охраняеми заради статута на района на резиденция.
Филмът е дълъг 2 часа и 20 минути. Носител е на Специална награда от Варна, 1976 г.

Гледайте целия филм (не забравяйте да кликнете за цял екран):

Съдбата на Константин Павлов е дълбоко свързана с Югозападна Витоша, с поезията и киното. Считан е един от най-големите български поети на XX век. Роден е на 2 април 1933 г. в с. Витошко. Заради изселването поради строителството на язовира, се премества в село Студена, където живее известно време. Учи право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", но не се дипломира. Бил е редактор в Радио София, "Български писател", в. "Литературен фронт" и в Студията за анимационни филми.
През 1975 г. получава разрешение да бъде назначен за редактор в "Българска кинематография". Приемат го за член на Съюза на българските филмови дейци и едва през 1980 г. - за член на Съюза на българските писатели, който напуска през февруари 1989 г. Умира на 29 септември 2008 г. след тежко боледуване.
Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.

Вижте още:

Спомени за Константин Павлов
Творби